Здравка Евтимова: Благодарение на писането аз съм останала здрава
„Благодарение на писането аз съм останала здрава“. Това каза писателката Здравка Евтимова по време на онлайн събитието „Да превеждаш „Пернишки разкази“ тази вечер. Писателката, която сама превежда свои произведения на английски език, участва в дискусия с още шестима преводачи, работили по нейни текстове. Това бяха Анастасия Мосинец (руски език, неиздадени разкази), Душко Кръстевски (македонски език, „Пернички раскази“ на изд. „Магор“ от 2020 г.), Мария Вутова (испански език, предстоящо издание от Baile del Sol), Хайри Хамдан (арабски език, предстоящо издание в Египет), Яна Скалкина (руски език, неиздадени разкази) и Ясмина Йованович (сръбски език, Pernike prie на изд. Heliks от 2022 г). Модератор на разговора беше доц. д-р Ани Бурова. „Художественият превод е океан, през който художественият преводач плува. Да го преплува означава да запази духа, красотата, тъгата и щастието на героите, които живеят в книгите на автора“, коментира Здравка Евтимова. Тя определи превода като "щастливо изтезание" заради недоволство от мисълта, че винаги може да бъде направен по-добре. „Търсиш един предлог една седмица. Идиом търсиш един месец и пак не си доволен. Затова съм безкрайно благодарна на тези хора“, каза българската писателка. Евтимова изрази благодарност към преводачите на българска литература. „Те превеждат живот. Те превеждат магия“, каза тя. Дори двама или двадесет човека да прочетат тези текстове, ще съм много благодарна – не заради това, че преводачите работят с мои текстове, а заради това, че превеждат български автори, посочи още авторката на „Пернишки разкази“. „За мен като преводач е много интересно, че Здравка Евтимова като автор е толкова различна и винаги има такова предизвикателство, като четеш и превеждаш нещо. Никак не е скучно. Все те очаква нещо ново, нещо хубаво“, каза по време на дискусията Яна Скалкина, която работи върху преводи на разкази от Здравка Евтимова на руски език. „Това, което ми направи огромно впечатление в последните разкази – говорим за „Невъзможно синьо“ и т.н. – това е тази поетичност. Това е проза, която е облечена в поезия“, каза Хайри Хамдан. Той допълни, че е превел „Невъзможно синьо“ на арабски език като поезия. Според Анастасия Мосинец сега има по-голям интерес към българската литература, отколкото преди пет или шест години. „Знам, че едно от големите руски издателства сега се занимава с един проект, който е свързан с българска детска литература“, каза тя. Относно контекстуалните разлики в съответните държави Ясмина Йованович коментира, че не е срещнала големи затруднения, тъй като манталитетът и съдбите на жените в България, Сърбия и останалите държави от Балканите са сходни. „Когато се превежда от български на сръбски, хърватски и други сродни езици, сред които и македонският, разбира се, е много по-страшно, ако преводачът не внимава за т нар. фалшиви приятели“, каза Душко Кръстевски Той обясни, че това са омоними, които макар и да звучат сходно на отделните езици, всъщност означават различни неща. По думите му един от проблемите, които стоят пред издаването на преводна литература, е свързан с намесата на редактори, които не познават езика, от който се превежда. Тогава възниква въпросът кой има последната дума, коментира Кръстевски. В рамките на дискусията Мария Вутова разказа, че нейните преводи, включително на разказите от Здравка Евтимова, имат много читатели пред издаването им. Като причина тя посочи факта, че испанският език не е неин роден. Огромният ми страх е дали съм успяла да запазя този стил на Здравка Евтимова, посочи тя. Събитието беше част от поредицата „Да превеждаш…“ на Къщата за литература и превод, както и част от творческите резиденции в София на Ясмина Йованович и Душко Кръстевски.
|
![]()
Литературен обзор
Литературен конкурс Стефан Фурнаджиев: ново издание, същата мисия
Община Павел баня отново открива врати към света на литературата с обявяването на тазгодишните конкурси „Стефан Фурнаджиев“. Тази инициатива е част от дългогодишната традиция да се почита българската словесност и да се стимулира творческото изразяв ...
Валери Генков
|
![]()
Литературен обзор
Малтусови граници и бъдеще
Малтусианската идея често се възприема като негативна и дори опасна. От 1798 година, когато Томас Малтус публикува своето есе за принципите на населението, тя е била нападана и осмивана. В съзнанието на мнозина, Малтус е образ на тесногръд свещеник, който вярв ...
Валери Генков
|
![]()
Вечната слава на Вазов
Добрина Маркова
|
![]()
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Лятото приключва, но въпросът за книгите, които ни са вдъхновили през средата на сезона, остава актуален. Докато слънцето беше най-силно, някои заглавия се изкачиха на върха на класациите в Италия и се превърнаха в най-продаваните книги за август 2025 година. ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Литературен обзор
Литературен конкурс Стефан Фурнаджиев: ново издание, същата мисия
Община Павел баня отново открива врати към света на литературата с обявяването на тазгодишните конкурси „Стефан Фурнаджиев“. Тази инициатива е част от дългогодишната традиция да се почита българската словесност и да се стимулира творческото изразяв ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Експресивно
България на международната книжна карта: от невидимост към признание
България се готви за големи литературни събития в Европа. До края на ноември трябва да платим таксата за участие в книжното изложение в Лондон през 2026 г. и ще го направим в срок, увери министър Мариан Бачев. Това е важна стъпка за нашето представяне на между ...
Валери Генков
|
![]()
Подиум на писателя
Културата като мост към бъдещето
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Иван Дойнов - Поезия е диалог
Ангелина Липчева
|
Творческата вечер в Разград бе повече от обикновено събитие. Тя се превърна в празник на поезията и паметта за Иван Дойнов, човекът, който с думите си остави ярка следа в българската литература. В Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ събралите се почитатели и близки се потопиха в неговия свят, изпълнен с любов към книгите и словото.
Инициаторите – синовете му Дойчин и Плам ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Възраждане в Кайро: България отново учи и свързва
Ангелина Липчева
|
20:18 ч. / 22.08.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1824 |
![]() |
„Благодарение на писането аз съм останала здрава“. Това каза писателката Здравка Евтимова по време на онлайн събитието „Да превеждаш „Пернишки разкази“ тази вечер.
Писателката, която сама превежда свои произведения на английски език, участва в дискусия с още шестима преводачи, работили по нейни текстове. Това бяха Анастасия Мосинец (руски език, неиздадени разкази), Душко Кръстевски (македонски език, „Пернички раскази“ на изд. „Магор“ от 2020 г.), Мария Вутова (испански език, предстоящо издание от Baile del Sol), Хайри Хамдан (арабски език, предстоящо издание в Египет), Яна Скалкина (руски език, неиздадени разкази) и Ясмина Йованович (сръбски език, Pernike prie на изд. Heliks от 2022 г). Модератор на разговора беше доц. д-р Ани Бурова.
„Художественият превод е океан, през който художественият преводач плува. Да го преплува означава да запази духа, красотата, тъгата и щастието на героите, които живеят в книгите на автора“, коментира Здравка Евтимова.
Тя определи превода като "щастливо изтезание" заради недоволство от мисълта, че винаги може да бъде направен по-добре. „Търсиш един предлог една седмица. Идиом търсиш един месец и пак не си доволен. Затова съм безкрайно благодарна на тези хора“, каза българската писателка.
Евтимова изрази благодарност към преводачите на българска литература. „Те превеждат живот. Те превеждат магия“, каза тя. Дори двама или двадесет човека да прочетат тези текстове, ще съм много благодарна – не заради това, че преводачите работят с мои текстове, а заради това, че превеждат български автори, посочи още авторката на „Пернишки разкази“.
„За мен като преводач е много интересно, че Здравка Евтимова като автор е толкова различна и винаги има такова предизвикателство, като четеш и превеждаш нещо. Никак не е скучно. Все те очаква нещо ново, нещо хубаво“, каза по време на дискусията Яна Скалкина, която работи върху преводи на разкази от Здравка Евтимова на руски език.
„Това, което ми направи огромно впечатление в последните разкази – говорим за „Невъзможно синьо“ и т.н. – това е тази поетичност. Това е проза, която е облечена в поезия“, каза Хайри Хамдан. Той допълни, че е превел „Невъзможно синьо“ на арабски език като поезия.
Според Анастасия Мосинец сега има по-голям интерес към българската литература, отколкото преди пет или шест години. „Знам, че едно от големите руски издателства сега се занимава с един проект, който е свързан с българска детска литература“, каза тя.
Относно контекстуалните разлики в съответните държави Ясмина Йованович коментира, че не е срещнала големи затруднения, тъй като манталитетът и съдбите на жените в България, Сърбия и останалите държави от Балканите са сходни.
„Когато се превежда от български на сръбски, хърватски и други сродни езици, сред които и македонският, разбира се, е много по-страшно, ако преводачът не внимава за т нар. фалшиви приятели“, каза Душко Кръстевски Той обясни, че това са омоними, които макар и да звучат сходно на отделните езици, всъщност означават различни неща. По думите му един от проблемите, които стоят пред издаването на преводна литература, е свързан с намесата на редактори, които не познават езика, от който се превежда. Тогава възниква въпросът кой има последната дума, коментира Кръстевски.
В рамките на дискусията Мария Вутова разказа, че нейните преводи, включително на разказите от Здравка Евтимова, имат много читатели пред издаването им. Като причина тя посочи факта, че испанският език не е неин роден. Огромният ми страх е дали съм успяла да запазя този стил на Здравка Евтимова, посочи тя.
Събитието беше част от поредицата „Да превеждаш…“ на Къщата за литература и превод, както и част от творческите резиденции в София на Ясмина Йованович и Душко Кръстевски.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Полският ритъм на културата в морската градина
Всяка година, с настъпването на есента, в сърцето на морската градина се разгаря една особена културна искра. Тази година трети пореден път, в Бургас, се събираха хора, за да споделят любовта си към полската литература. Организаторите – бургаският отдел ...
|
Избрано
Софийски разкази през погледа на Джорджа Спадони
В една от най-важните културни срещи на сезона, Къщата за литература и превод организира събитие, което обещава да бъде истинско пътешествие из сърцето на София. В 18:00 часа на 23 септември в Народното читалище „Алеко Константинов 1897“ ще се ...
|
![]()
Целувам ви, Аспарух Лешников
|
Ако сте поропуснали
Неуспехът на Старозагорското въстание
Липсата на координация е една от ключовите причини за неуспеха на Старозагорското въстание. Това е мнението на проф. д-р Пламен Митев, който подчертава, че всичко започва от несъвършената комуникация между различните революционни структури. Въстанието е било ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |